За да не си помислите, че в главата ми се върти само електронна музика. Намерете си този концертен диск и си припомнете кои бяха Мюз. Иначе ги очакваме в началото на 2009 с нов албум. Самопродуциран, което е страхотно, защото никой няма да им се меси в работата.
Днес е последният ден, който прекарвам в жилището ми. Преместих се да живея в Лозенец, апартаментът ми в Емил Марков беше неоправдано голям за само момиче като мен. Вече всичко е изнесено, опаковано, пренесено. Викнах отбрани приятели, с които едва ли не сме живели заедно в този апартамент. Пихме по малко водка, потъжихме заедно като в последния епизод на “Приятели”, сещахме се за разни интересни и не чак толкова интересни случки, на които апартаментът е станал неволен свидетел през годините. После се пощракахме като за довиждане с голите стени, а снимката отгоре е единствената, на която хора не присъстват. Оставям я тук, за да ми напомня гледката, която виждах всеки ден, когато ставах от сън.
Искам такива щори. Искам пък! Точно такива. Слагам ги и вече няма да има облачни дни в стаята ми. И искам точно този цвят, свързвам го с детето у мен. Колко ще е хубаво само! В интерес на истината съм в процес на смяна на жилището и наистина ще потърся именно такива щори.
Някой някъде беше написал, че иска да колекционира метални фолиа-капачки на кисели млека. Марките на този продукт се увеличават с всеки изминал ден. То не бяха млеката на баба, на дядо, на майка ти… В кладенеца, според който всичко, което идва извън града е чисто, автентично и полезно, има още вода. Фолиото на селското кисело мляко го доказва. По моите лични и все по-избледняващи спомени, навремето киселото мляко, което се консумираше в провинцията, беше в буркани. Да, в стъклени буркани, запечатени с тънко лъскаво фолио. Марката май се носеще от релефа, нямше нищо печатано. Единствено в София киселото мляко се продаваше в пластмасова кофичка, която май не е изменила вида си много-много досега. Седя и си мисля, че на селското кисло мляко по би му отивало да се продава в буркани. Отново. А и предполагам, че произовдството на платмасови кофички замърсява доста. После идва фактът, че нямат обръщаемост. Накрая да спомена, че и никой не обръща внимание на събирането им с цел рециклиране.
