В нашата част на града, към която съм така привързана, се носят слухове, че мотопистата е вече продадена. Според тях някакъв руски консорциум я е купил. Целта може да бъде само строителство. Мястото не е малко и очевидно не функционира по замисления преди много години начин. Но все още се намират ентусиасти на мотоспорта. Вижте това, ако не вярвате. За мен мотопистата е пълна с малко по-различни спомени като оставим настрана факта, че там съм карала Шкода 100 S. Беше на един приятел. Бяла, на 21 години, но и на почти толкова хиляди километра. Един ден група роми я качиха на каруцата си. Платиха за возилото 100 лв. Пак много дадоха. Както и да е, отплеснах се. Мотопистата за мен е символ. Там се събирахме с всичките ми приятели. Алкохол, ластични дънки, кухарки и Guns N’ Roses. По-късно във времето някои пушеха трева там, други злоупотребяваха с твърди наркотици. Но като цяло беше много весело и запомнящо се. Духът на ония времена. Сега в постройката на мотопистата (зад нейните покрити трибуни) живеят хора. Не ги видях, но преди време koolhaas беше там и беше видял техни прострени дрехи. След няколко месеца очевидно няма да живеят и там. Като си помисля и те са хора. Сещам се за този материал. За мястото говореха и от “Господари на ефира” при това цели два пъти. Потресаващо е, наистина потресаващо. Това също са хора. Защо? Защо? Защо!

This entry was posted on понеделник, декември 19th, 2005 at 19:06 and is filed under social.