Дъвчащите бонбони. Отдавана не бях поставяла техен представител между езика и небцето си. Преди време магазинът до 121-во СОУ предлагаше голямо разнообразие от подобни лакомства. Сега намерих само тези, но са просто великолепни. Малки, сладки, с три отделни вкуса. Попадат без съмнение в графата „задължителни”. Жалко само че разфасовката не е голяма. Свършват бързо. Особено ако сте в компанията на любим човек.

This entry was posted on събота, февруари 25th, 2006 at 18:39 and is filed under ordinary.