Имам един познат, който ме впечатлява. Ще започна с изложението на апартамента му. Почти западно. Повярвайте ми като ви казвам, че всеки ден от прозореца на кухнята му се вижда невероятен залез. Ходила съм у тях точно три пъти. С майка му станахме големи приятелки. Тя е много точна жена и всеки път ме черпи с шоколадови бонбони с формата на затворени миди. Мислех, че тези морски дарове са спрени от производство, но съм се лъгала. Силно впечатление винаги успява да направи и един стар статив за фотоапарат. Той никога не се мести, освен когато трябва да се почисти пода в кухнята. За случаи като този моят познат е очертал старателно точките, на които стъпва триподът. “Балатумът и без това не става за нищо”, казва Пешо (Пешо не е неговото име, но с вас сме се разбрали да не ви давам истински имена). Предполагам, че идеята се състои в това залезът да бъде сниман всеки ден от една и съща позиция, но нямам идея дали се получава - Пешо пази снимките само за себе си (в което, честно казано, се съмнявам). На всеки от посетителите си в конкретни дни обаче предоставя по една снимка. Би трябвало да имам три такива, но не пазя първата, защото когато Пешо ми даде диска с нея, си помислих, че това е някакъв майтап. Следователно съм затрила носителя и сега много ме е яд, но дори старателното търсене преди месец не даде резултат. За сметка на всичко това пазя втората, а третата е тази, която виждате над текста. Попитах го какво дава на гостите си, когато навън вали. “Много просто - просто не каня гости в такива дни.”

This entry was posted on неделя, септември 10th, 2006 at 23:49 and is filed under spatial.