Уникален пешкир. На служба вече 26 години при притежателя си и още прострян като нов на балкона на същия този горд столичанин. Това ли е най-важното? Не. Хавлията е снимана нейде из любимия ни Лозенец, някъде до бул. Евлоги Георгиев. От мой бивш приятел. Всичко това е станало преди няколко месеца. А нима това е най-важното? Не. Най-важното е, че кърпата е артефакт от Олимпиадата в Москва през 1980, когато САЩ и СССР правят иначе топлия ни свят студен с необявена война. Пешкирът помни онези времена. И бойкотите на спортни събития пак от ерата Брежнев. За сравнение текстовият ми редактор не помни, защото обявява името “Брежнев” за грешка и го подчертава с червена вълнообразна линия. Ако и вие сте такива едни безпаметни, припомнете си Олимпиадата с пореден номер 22 като натиснете тук. Приятна машина на времето.

И как така не съм знаела за тази плоча досега? Бьорк още го може. Богдан не изостава.