Какво предлагат есенните следобеди, освен скука, кафе, работа и огромно желание за сън? Не, отговорът не е просто олук, а оцветен в оранжево от залязващото слънце олук. Вчера, когато ми се обадиха и ми казаха, че залезът е страхотен, ме хвана яд, защото нямах нищо под ръка, с което да го снимам. Днес вече си бях взела бележка (или фотоапарат - наречете го както предпочитате), но пък нямах добра видимост към небесата. Обаче не съжалявам. Мисля, че олукът е страхотен. Чудя се дали Пешо е имал гости днес или вчера. И, ако е имал, им завиждам ужасно много.

Това горе е Хос Делгадо. Хос Делгадо е пич. Неподправено рошав, с обилно окосмяване под мишниците и миризма на мускули на същото място. Едната му ръка я няма, но той притежава куп накрайници, с които не само успешно я замества, но и й придава нови високотехнологични аспекти на функционалност. Нали се сещате - говоря за приставката, с която хвърля мрежи, а защо не и за тази, с която стреля огнестрелно по зомбита.

Видях Хос отново в действие този уикенд, който бе получил името “Spooky Weekend” от програмните шефове на Cartoon Network. Всъщност причината да гледам “The Grim Adventures Of Billy And Mandy” е, че искам да съм като Манди (четири реда по-горе) - тя е извънредно умна за възрастта си, зла е, жестока е и винаги знае какво иска. С една дума казано, тя е рационална като мъж. Освен това, винаги печели. Като добавка не се усмихва никога и няма нос.

Изключителна е. Помня един епизод, в който се влюби в едно момче. За да реши проблема (защото за нея това беше проблем), се обърна към Грим (вж. последната картинка към този текст) с молба да я лиши от сърцето й. Какво сега - очаквате да ви разкажа целия епизод ли? Няма да го направя. Просто се пуснах по вълната на сюжета, защото и аз съм влюбена. Само че в човек, който никога няма да разбере за това. Бъдете спокойни - несподелената любов не ме кара да бъда нещастна, а тъкмо обратното - държи ме ангажирана и заинтригувана. По мой начин.
Лека нощ. Сънувайте Хос. Хос Делгадо.

С Дафт Пънк се срещнах преди малко по-малко от 10 години, тогава ми бяха подарили дебютния им албум Homework. За мен Homework е истинският облик на групата - доста по-различен от това, което момчетата предлагат в Discovery или дори в Human After All. Пиша тези редове, защото преди броени минути получих един лайв на дуета от тази година, където Том и Гай пускат и стари парчета. Ритъмът на “Oh Yeah” го няма, но това не ми пречи да си го пусна от своя личен архив и да се върна в ученическите ми парти вечери.

Днес видях, че е излязъл новият брой и побързах да си го купя. Не защото на корицата е Джъстин Тимбърлейк или защото като подарък има някакво DVD на Щурците, а защото сред текстовете има и един материал за Плед, за написването на който материал помогнах малко. Малко, малко, но все от сърце.

Днешният ден премина под знака на УАСГ и един вече бивш негов студент. Правилно се сетихте, че в центъра на този кратък текст ще се перчи koolhaas, който освен студентските си права, вече се е сбогувал и с блога си. Значи, шляя се аз почти безгрижно по ул. Граф Игнатиев, мисля си за сладолед, мед и малко по-високи температури на въздуха, когато за една бройка не се блъснах в г-н архитекта. Беше се омотал като космонавт в открития космос. То наистина беше студено, но да имаш три качулки е малко прекалено, не мислите ли? Слушаше някакво ново радио за рок през мобилния си телефон и бързаше. “Ако искаш да се видим, ела с мен на една презентация в УАСГ”, ми каза той, докато притичвайки се опитвах да вляза в бързата му крачка. Презентацията явно минаваше за много интересна и значима, защото по едно време залата почти се напълни. Имаше много хубави и идейни анимационни филмчета, един приятен (но и леко оплешивяващ) водещ и много реклама (водещият не престана да си рекламира службата - защото българите винаги взимат само негативните особености от останалия свят). Цялата работа трябваше да приключи към 20 часа обаче на практика краят закъсня с около час. Побеснях малко, но koolhaas е магьосник и стопи яда ми с няколко интересни факта около визуализиращия плъг-ин Vray (който всъщност беше главният герой в презентацията). Той, дами и господа, е като киселото мляко - чиста проба българска продукция. Ако искате вярвайте. Видях кой го използва по света, а също и какво може да прави (ако операторът му е достатъчно добър). Значи, оказа се, че CG светилата са достигнали такова ниво, че да не можеш да различиш творбите им от истински снимки. Голяма работа е този Vray. Чак ми се прищя да го изпробвам. Но - оказа се - е необходима платформа за него: 3D Studio Max или Rhinoceros… Така че засега просто ще си работя на познатите текстови и графични редактори. С koolhaas, разбира се, не се видяхме, както исках, но той обеща да се видим утре пред НДК. Само да не ме води на изложението Стройко 2000 - наистина ще му се разсърдя, ако е така.