Какво предлагат есенните следобеди, освен скука, кафе, работа и огромно желание за сън? Не, отговорът не е просто олук, а оцветен в оранжево от залязващото слънце олук. Вчера, когато ми се обадиха и ми казаха, че залезът е страхотен, ме хвана яд, защото нямах нищо под ръка, с което да го снимам. Днес вече си бях взела бележка (или фотоапарат - наречете го както предпочитате), но пък нямах добра видимост към небесата. Обаче не съжалявам. Мисля, че олукът е страхотен. Чудя се дали Пешо е имал гости днес или вчера. И, ако е имал, им завиждам ужасно много.

This entry was posted on понеделник, октомври 30th, 2006 at 20:15 and is filed under ordinary.