Е няма такъв албум!

Съботните ми дни обикновено са скучни в смисъла на бездействие. Използвам свободното време, за да прочета няколко страници или да гледам някой и друг хубав филм. Съвсем случайно подреждах малко дискове, когато пред мен изникна “Обувките на мъртвеца”. Спомням си, че ми го дадоха преди две години, но не го гледах, защото тогава нямаше преведени субтитри. Проверих дали пък сега вече не са се появили и - о, радост - бяха се появили! Филмът ме смачка. Дозата смачкване обаче се удвои, когато получих странно телефонно обаждане от друг край на града. То предизвестяваше веселба в буквалния смисъл, развихрила се в пощата ми. Десетина снимки от циганска сватба. Коя от коя с по-лошо качество, но автентични. Краткият коментар от писмото (дело е на автора на снимките, пожелал да запази името си в сянката): “малиии, какво ебане ще падне довечера!” Пич, ти май отдавна не си ебал.

Бих коментирала роклята, ако се чувствах достатъчно компетентна, но не се чувствам такава. Решила съм да не се омъжвам. Циганката обаче минава за хубава, защото, ако се замислите, има и доста по-грозни. Вие не можете да я видите, но на една от 10-те снимки лицето й се вижда. Донякъде. Малко не е на фокус и затова не я сложих тук. Обаче е весела. Дълго време прекарах в седнало положение на стола в кухнята, опитвайки се да разчета знака на съдбата. Или, казано по алтернативен начин, каква беше връзката между странния филм и циганската сватба? И двете са изпъстрени емоционално, рекох си. После се сетих, че във филма има доста кръв. Кръв ще се лее и довечера. Ако не друго, на това се надяват роднините на жениха от сватбата. Представям си ги като стари автентични цигани. Малко като от “Гепи”. Надяват се снахата да е девствена. Надявайте се, надявайте се.

Крава и пиле ли? Вече не са на мода. Сега на върха са делфин и крава. Не знам кой е авторът на това графично произведение, но му благодаря. В България то пристига в някак все още неудобен контекст. Не че имам нещо против гейовете, но тази картинка наистина е била дадена като обложка на гей порно. Доколкото ми казаха, в data.bg - сървър, достъпен само за регистрирани и платили по 2.40лв. на месец потребители. В моменти като този съжалявам, че не съм от тях. Хавата е следната: ценителите на гей порно в България са обект на агресия и открити псувни по форумите в интернет. Въпреки това, се стремят да взимат пасивно участие в тези (да ги наречем) спорове. Позицията им вероятно се дължи на липсата на смелост да разкрият хомосексуалните си наклонности с гордостта на френския гей, например. Така нашенските гейове са възприели тактика “не дразнете лъва”. Сиреч поставят смешни картинки вместо бруталните оригинални гей порно обложки. Дори това не им помага обаче. Псувните са безконечни.

На бас, че заглавието от миналата “записка” е собственост на химна на САЩ. Чух го съвсем наскоро в една песен на един човек с було като на шейх. 2bad е все още в България, но вие се държите така, сякаш е във вечните ловни полета. Чичко архитект пък го играе сърдит, защото не той получи паролата за този блог. Това го накара да отклони любезната ми покана за по един поглед на текстовете, които планувам да показвам тук. Май започна да мирише на Латинска Америка и ми липсва само Освалдо Риос. За тези, които все още не са разбрали, ще поясня, че аз не съм 2bad, въпреки че символи тук-там постоянно ще се опитват да ви объркват и увещават в обратното. Често ще оставям коментарите включени, а ако се обръщате към мен, можете да го правите с Ралица. Забранено ми е да си пиша истиснкото име, а и май така е по-интересно. Избирам си Ралица, защото в най-ранно детство исках да се казвам точно така и да празнувам на Цветница. Детство, детствооооо… Къде си сега, когато ми трябваш най-много…

Щеше ми се да съм малко по-наситена с емоции, пишейки това. Поводът за записката е, че заминавам. Типично за мен няма да кажа къде, но ще подскажа, че дълги години съм живяла там и че там има само един доставчик на интернет. Настоящият блог няма да съществува повече под позната ви форма. Авторът ще е друг и вече е получил паролата за достъп. Надявам се да запази анонимността си така както го правих аз. Хубаво е, че не се запознах с нито един човек покрай написаното тук, защото сега щеше да ми е тъжно. Всъщност и сега ми е тъжно, но предполагам, че иначе щеше да ми е по-тъжно. Докато бях оповестила мейла си тук, получих няколко покани за срещи - бяха все от момичета. Едно момче да имаше поне, а то… Започвам да се замислям. Но всъщност за това няма време. Чака ме много багаж, който се надява да бъде опакован. Чакат ме и много хора. Аз ги обичам и те ме обичат - няма по-хубаво. Чао! Дано съм ви накарала да се замислите за разни неща. Каквито и да са те.