Щеше ми се да съм малко по-наситена с емоции, пишейки това. Поводът за записката е, че заминавам. Типично за мен няма да кажа къде, но ще подскажа, че дълги години съм живяла там и че там има само един доставчик на интернет. Настоящият блог няма да съществува повече под позната ви форма. Авторът ще е друг и вече е получил паролата за достъп. Надявам се да запази анонимността си така както го правих аз. Хубаво е, че не се запознах с нито един човек покрай написаното тук, защото сега щеше да ми е тъжно. Всъщност и сега ми е тъжно, но предполагам, че иначе щеше да ми е по-тъжно. Докато бях оповестила мейла си тук, получих няколко покани за срещи - бяха все от момичета. Едно момче да имаше поне, а то… Започвам да се замислям. Но всъщност за това няма време. Чака ме много багаж, който се надява да бъде опакован. Чакат ме и много хора. Аз ги обичам и те ме обичат - няма по-хубаво. Чао! Дано съм ви накарала да се замислите за разни неща. Каквито и да са те.

This entry was posted on сряда, ноември 15th, 2006 at 1:22 and is filed under ordinary.