На бас, че заглавието от миналата “записка” е собственост на химна на САЩ. Чух го съвсем наскоро в една песен на един човек с було като на шейх. 2bad е все още в България, но вие се държите така, сякаш е във вечните ловни полета. Чичко архитект пък го играе сърдит, защото не той получи паролата за този блог. Това го накара да отклони любезната ми покана за по един поглед на текстовете, които планувам да показвам тук. Май започна да мирише на Латинска Америка и ми липсва само Освалдо Риос. За тези, които все още не са разбрали, ще поясня, че аз не съм 2bad, въпреки че символи тук-там постоянно ще се опитват да ви объркват и увещават в обратното. Често ще оставям коментарите включени, а ако се обръщате към мен, можете да го правите с Ралица. Забранено ми е да си пиша истиснкото име, а и май така е по-интересно. Избирам си Ралица, защото в най-ранно детство исках да се казвам точно така и да празнувам на Цветница. Детство, детствооооо… Къде си сега, когато ми трябваш най-много…

This entry was posted on петък, ноември 17th, 2006 at 2:29 and is filed under ordinary.