Съботните ми дни обикновено са скучни в смисъла на бездействие. Използвам свободното време, за да прочета няколко страници или да гледам някой и друг хубав филм. Съвсем случайно подреждах малко дискове, когато пред мен изникна “Обувките на мъртвеца”. Спомням си, че ми го дадоха преди две години, но не го гледах, защото тогава нямаше преведени субтитри. Проверих дали пък сега вече не са се появили и - о, радост - бяха се появили! Филмът ме смачка. Дозата смачкване обаче се удвои, когато получих странно телефонно обаждане от друг край на града. То предизвестяваше веселба в буквалния смисъл, развихрила се в пощата ми. Десетина снимки от циганска сватба. Коя от коя с по-лошо качество, но автентични. Краткият коментар от писмото (дело е на автора на снимките, пожелал да запази името си в сянката): “малиии, какво ебане ще падне довечера!” Пич, ти май отдавна не си ебал.

Бих коментирала роклята, ако се чувствах достатъчно компетентна, но не се чувствам такава. Решила съм да не се омъжвам. Циганката обаче минава за хубава, защото, ако се замислите, има и доста по-грозни. Вие не можете да я видите, но на една от 10-те снимки лицето й се вижда. Донякъде. Малко не е на фокус и затова не я сложих тук. Обаче е весела. Дълго време прекарах в седнало положение на стола в кухнята, опитвайки се да разчета знака на съдбата. Или, казано по алтернативен начин, каква беше връзката между странния филм и циганската сватба? И двете са изпъстрени емоционално, рекох си. После се сетих, че във филма има доста кръв. Кръв ще се лее и довечера. Ако не друго, на това се надяват роднините на жениха от сватбата. Представям си ги като стари автентични цигани. Малко като от “Гепи”. Надяват се снахата да е девствена. Надявайте се, надявайте се.

This entry was posted on неделя, ноември 19th, 2006 at 0:29 and is filed under social.