На закуска (около 12 на обяд) се чудех защо политическата равносметка на годината по телевизията се прави именно днес. Някой май иска да почива в оставащите дни от декември и да гледа “Хари Потър” от вкъщи. Може - да не издребняваме. Та, Кастро бил пътник, от Москва убивали, Слобо бил спомен, а Гоце бил президент. Вярно е президент. Помня, че когато бях ученик, беше изключително модно да се изказва следната мисъл: с когото се съберем, го проваляме. Имаше се предвид Германия, СССР, може би и Османската империя. На никого не му мина през ума, че може да навредим и на САЩ. Не че вредим всъщност, а просто носим лош късмет… В обедния (или май беше сутрешен) обзор на 2006 се появи Кондолиса Райс на запис. С усмивката на човек, току-що осигурил иноземни бази за родните си военни. Да са ви честити. Впрочем, името на Кондолиса вече може да се срещне в едно изречение със словосъчетанието “следващия президент на САЩ”. Да ви е честита. Дотук всичко е наред, но от Иран наричат резолюцията на ООН “къс хартия”, а преди много години Нострадамус е предрекъл, че арабската камила ще пие вода от Дунав. Дано да не пие, ама голяма жажда я гони във всеки случай.

Няма да използвам предоставената ми трибуна, за да ви карам да споделяте файлове с пиратско съдържание чрез бит торент протокола. Това се прави по желание. Днес ще си говорим за нещо съвсем друго. Моля, огледайте се, преди да продължим. Съберете тескеретата на близките ви хора и осъзнайте каква голяма част от тези индивиди са родени в края на август и в началото на септември. Ще рече, че са правени точно по това време на годината. Коледните и Новогодишните празници са наистина един чудесен повод за правене на секс, а защо не и за правене на потомство. Спокойно е, не се работи, яде се, спи се… Защо тогава да не се и ебе - простете трибуквието. И изобщо какво още правите в интернет? Бъдни вечер е, идете да посеете!

И как само ми се спи. Не може. По къс ръкав на балкона и да пощракам. Студено е, а въздухът е кристално чист. Нито помен от мъглите. В едно списание четох, че в често се случва японското порно да показва сцени, където мъж си завира пръстите на ръката в ноздрите на жена. Двата лъча от снимката ми действат точно така. Чувствам се убоден, прободен и предаден. Раним съм, ама много. Броя едни пари и си мисля за алтернативи. Чета разни списания от витрините на будките, но това са специализирани будки, на закрито са. И пак тези два лъча. Цял ден си мисля, как ще стане тъмно и ще щракам булеварда от нас, за да хвана точно такива лъчи. Без статив е трудно… Очаквам да гледам филм на мястото на времето за спане. После ще разказвам.

От албум, който връща към Kid A. Железен. Не мога да спра да слушам. И да гледам. Гледайте и вие, ако можете. Линкът води към сайт с пиратско съдържание и го отваряте на ваша отговорност.

Скъпи приятели, добре сте дошли. Знам, че се броите на пръстите на едната ми ръка, но ви се радвам и ви приветствам. Според някакво голямо международно списание човекът на годината… си ти! И то благодарение на блоговете или на новите лични дневници, до които достъп има цял свят. Включително и майките ви. Познавам оригиналния автор тук и смея да твърдя, че тя пазеше самоличността си в тайна доста умело тъкмо поради наличието на обкръжаващ реален свят. Тя не искаше да бъде четена от майка си, от брат си или от баща си, който от друга страна дори не знае български… Сега тук е тихо и ще остане такова. Независимо колко автора ще се изредят да стоят прави и да уринират зад името “2bad”. От днес на кормилото заставам аз - точно както на кормилото на Егоист застана един бивш военен след като Русев направи от списанието боклук с лъскави корици, още провал. Коментарите ще бъдат забранени навеки, защото другото ми име е Деспотов, а Деспотов не се вълнува от мнението ви. Струва ви се остро, но това е целта - остър молив, който рисува апокалиптични картини на предевропейската действителност в България малко преди началото на 2007. Приятно гледане през моя обектив. Започваме с усмивка.