Ужасно е, когато се запознаеш с хора, които казват, че слушат практически всякаква музика. По-лошо е, когато срещнеш хора, които казват, че не слушат никаква музика. Да, драги, има и такива. Не лишава ли това от един куп емоции с положителен знак отред? Как може да има такива хора? Днес слушахме саундтрака към филма 300 (какви мъже само) и вътре има родопска песен. Открадната е. И в тези хора, които нямат нужда от емоционална и културна принадлежност, не трепва нищо, когато чуят Николина Чакърдъкова. Интересно трепва ли им нещо някога? Конкретната обложка горе е към един невероятен албум, който открих извън територията на България. Ще се учудя, ако някой тук го продава. Също ще му стисна ръката. Но такива балами тук няма. Пазарувайте музиката си от други места. И не преставайте да се радвате на Туджико, ако се произнася така.

Ако попитате един таксиметров шофьор за работата му, той ще ви каже, че тя е много важна и отговорна. Не че не е прав, но след малко той ще добави, че всъщност точно неговата работа е най-важната и най-отговорната от всички. Ще ви даде безброй примери с важни особи, които е превозвал неведнъж в моменти, когато времето на особите е било кът. Може би тези хората, въртящи гевреци, пак ще са прави, може би наистина професията на бакшиша е ужасно важна, а оттам и изморителна, но позволете ми да ви представя най-новата си теория за изморителните работи. Тя е прясна, едва от няколко часа е. Проста е и според нея шофьорите не се изморяват. Не защото не извършват мисловна дейност, докато карат колите, а защото работният им ден е автономен. Работният им ден приключва и никога не е свързан със следващия или с предишния. Работният им ден се рестартира ежедневно. На това именно се базира теорията ми. Признакът за разделяне на професиите е такъв: професии, които са си ден за ден и такива, в които работата продължава в ума на човек. Хората, които са избрали да работят втория тип работа, са се преебали здраво. И това го заключавам само от един следобед наблюдения. Разбира се, те не взимат надницата на бакшиша, а доста повече. Но пък не живеят и са нещастни. А най-щастливите хора на света са хората в Бангладеш. Там са и най-бедните. Всъщност това са едни и същи хора. Да са живи и здрави.

Така, да видим какво става с този блог, освен че мястото е хванало паяжина. Аз пак съм тук - може би само за няколко месеца и за това време ще се постарая да почистя. Всъщност съм в София от около седмица, но ми бяха казали, че bloghub.org има проблеми. Май вече няма. Проблеми имам аз - с ушите. Бях на концерт тази вечер и сега ушите ми бучат. Видях интересни неща: например как Метод Мен се хвърли в публиката не един път или пък как Мишо Шамара бе изгонен от сцената с пиратки и бутилки от минерална вода “Банкя”. Забавно беше, да бяхте дошли. Снимки няма, защото телефонът ми е със зелен дисплей и без полифонични възможности. Не може всички да сме актуални.

Това е проба.