Преди няколко дни подхванах тезата за София и нейната липса по отношение на идентичността й. Днес на работа размишлявахме за боклука на София - той си е повече от реален и е много като количество. Никой не го иска, но все трябва да отиде някъде.

Мислех си за Перник, един ужасен град, честно. Бяха ми изпратили статия, в която пишеше, че София щяла да бъде свързана с Перник с влак. Или метро, но то е горе-долу същото. Това едтествено се налага от местоработата на перничани. Да не казвам голяма дума, но сигурно 60% от работоспособните жители на Перник работят в София. И онзи лаф за електричката до Перник за тях е реалност и не виждат нищо смешно в него. представете си сега колко отпадъци дневно произвеждат тези 60%. А месечно? Вечер 60-те процента се връщат в Перник, по къщите си. Там е чисто и няма проблем с боклука. Когато обаче някой направи предложение перничаните да си вземат боклука, те не искат. Къде дават така, защото и аз искам.

Ще завърша с един разговор на Бойко Борисов с Бареков по бТВ. Бареков пита Бойко за боклука, а Бойко излиза с най-логичния контра-въпрос: “Вие, г-н Бареков, къде си изхвърляте боклука, като сте от Пловдив?”

Всичко, което искам, е равнопоставеност. Благодаря.