По неофициални данни София наброява 3 000 000 души. Според новия градоустройствен план на града след известно време градът би наброявал 1 200 00 души. Голям майтап си правят тия градостроители. Сигурно живеят в Бургас и бълват наука от него град. Преди промените или, иначе казано, преди 10-15 години хората в София бяха изумително малко - под милион. Една проста демографска сметка би показала, че отрицателният прираст на населението не може да повиши броя на хората в троен размер. Това, което трябва да се разбере, е, че в София са дошли 2,5 милиона. Или с други думи, в София има 2,5 пъти повече хора от софиянците. Следователно софиянците в София са малцинство и София изобщо вече не бива да се нарича с това си име. Това, което е останало от нея като население, е едва 30% (стари 50, както казваха в “Добро утро”) от всички. И стават все по-малко, мисля си аз, докато гледам мащабите на жилищното строителство около бул. България. Моят град не съществува вече. Заменен е от микстура от много на брой други градове. Когато си в Рим, прави като римляните. Но само в случай, че римляните са повечко. Ако са по-малко (като софиянците), можеш тотално да ги прескочиш…

Моят блог никога не се е славел с много връзки. Освен това, всеки, който започваше да го списва (и след това се отказваше), променяше връзките. От последният “главен редактор” наследих само една връзка - тази, която води към пародийния сайт на Свилен Милев. Ужасно забавен сайт, който към днешна дата е някаква стагнация. Надявам се да излезе скоро от нея, защото никой не обича самоуверени типове с измислени заложби като въпросния Свилен от Горна Оряховица (този градец ражда таланти, казвам ви). Респективно всеки обича да гледа как някой дръзва да им покаже собственото им “величние” по иронизиращ начин.

Отплеснах се, а не бива. От днес вдясно в секцията с линковете ще ви гледа още един линк. Води към новия блог на Велян Стайков - човек, с когото така и не успях да се запозная, а всъщност много исках. Преди години съм влизала в неговия IRC канал #bpm, по-късно попаднах на блога му axpl.org, където беше много забавно и - в последствие - разпадащо се. Един мой приятел (знаете, че имена не споменавам, а ако го направя, значи са фалшиви) направи акаунт за цялата ни компания тогава и ние влизахме, писахме и т.н. Беше забавно.

Вчера попаднах на velqn.com съвсем случайно и веднага попитах приятеля от по-горе дали това е “оня” Велян. Той е. Обещавам да го чета, а на вас го препоръчвам. Виждам, че съдържанието копира отчасти това в “журнала” на Еленко, което не е комплимент, но предполагам, че към настоящето повечето масови блогове разчитат именно на това - снимки от ежедневието на някакви - силно казано - абсурдни неща. Въпреки това е някак забавно.

Във връзка със споменаването на масовите български блогове мисля да намина през блога на Ивайло Борисов. И още нещо: липсва ми projectionbeyond.com. Ако някой от създателите му чете това, моля, направете нещо по въпроса.