Седя в недоумение, умиление и един удобен фотьойл - стар колкото света. От другата стая дочувам “Kid A” и ми е много приятно. На гости съм и преди малко тук скалъпих от няколко файла едно малко изображение. Това е днешният залез и предпочетох да ви го разкажа нелинейно. Трябваше да е филмче, но не зная как да подредя картинки и да ги доведа до реален резултат - видео файл. Компютрите всъщност са ужасни и ми се иска никога да не бях сядала пред компютър. Компютрите разделят хората, компютрите отнемат времето и, докато се усетиш, всички вече спят, сама си и ти остава само залезът. Чувала съм да казват, че в този живот всеки е сам. Не е толкова лошо. Ето - пускат Рейдиохед и никой не те занимава. Катериш се по покривите на блоковете, снимаш, после пиеш бяло вино, а накрая те оставят сама. Спокойно, след малко ще се върне, ще се смеем, ще спим след дълги, дълги разговори за това, което ни се случва или което пропуска да ни се случи. Утре сутрин пак ще звучи песента “No Surprises”, ще пием кафе и всичко ще е както винаги е било - самотно. Лека вечер. И приятни сънища.

This entry was posted on Saturday, June 9th, 2007 at 23:27 and is filed under Uncategorized.