От известно време искам да се извиня на хората, които четат този блог. Искам да им се извиня за това, че така и не намерих време да направя сайт с блог, да го оформя по мои конкретни изисквания, да пиша по-често в него. Извинявайте, наистина. Защото ако това беше едно нормално място тип електронен дневник, сега малко бутонче “play” щеше да позволи преслушване на поне една песен, криеща се зад тази неверотна ландшафтна обложка. Чудно кой файл точно щях да избера за вас, всички те са много добри, изработени са - така да се каже - с чувство. Групата се състои от двама души, британци. Казват се Лемън Джели, а албумът, който ви предлагам е “Lost Horizons”. От 2002, но категорично актуален и сега. На какво ми напомня, на какво ми напомня… На върха на езика ми е, но не мога да се сетя. Ако някой го има или го намери, за да го преслуша, да ми каже, моля. Бих желала да прочета неговото предположение.

Знаете, че съм навътре с отраженията. Може би. Вчера цял ден бях сама, търсех отражения и слушах един стар, но изключителен албум. Денят беше хубав. Толкова хубав, че си мисля, че през останалите дни съм отражение на това, което бях вчера.