Като ученичка често си се чудех защо училището ни е боядисано в оранжев цвят. Другото по-ново за времето си училище в кв. Емил Марков беше също оранжево, но по-тъмно. Може би отиваше към червеникаво-кафяво. Винаги ми е било трудно да определям цветовете. Днес училището ми, което заема по-голямата част от гледката от северния балкон, е розово. Боядисано е в различни нюанси на розовото, както можете да видите от тази снимка в проекта projectionbeyond.com. Днес училището е розово, защото е имало розова боя. От носталгия реших да почовъркам цвета и да направя физкултурния салон от снимката подобен на това, което беше някога – оранжев. Можете да видите по-голяма снимка тук. Салонът ми прилича на мавзолей, на някакъв далечен и приятен спомен от детството. От дясната страна на салона имаше асфалтирано волейболно игрище, на което в часовете по физическо играехме народна топка. Чудя се дали днешните деца знаят тази игра и дали я наричат така. Сега на същото място и около него се разполага огромно игрище за софтбол. Тълкувам този спорт като бейзбол за жени, но е възможно и да не съм права.

Дебна го отдавна, макар че последните неща малко ме разочароваха. Който не знае кой е Кларк, да прочете тук и да не престава да се срамува от невежеството си. Момчето едно време се казваше Крис Кларк, но от около две години е само Кларк. В Turning Dragon го избива на чист минимъл на моменти, но има експерименти, които ми харесват толкова много, че ме карат да си кача албума на телефона, за да слушам непрестанно. Едно от парчетата, което ме грабна и вече втори час не ще да ме пусне, е “Truncation Horn”. Съжалявам, че не мога да ви го възпроизведа чрез скромния ми сайт. Мога само да кажа, че ми напомня на първия и засега единствен албум на Джаксън и неговата компютърна банда. Който Джаксън, впрочем, смятам за гений, но това е за друг разговор.

Искам само да напомня, че когато човек се гледа в огледалото, не вижда себе си. Не вижда онова, което виждат другите, когато го гледат. Вижда някой друг.

Когато излезе зелената фанта, си мислех, че от Кока Кола не могат да измислят по-неприятна безалкохолна газирана напитка. Ето че съм се лъгала. Представям ви този микс от вкусовете на маракуя и лимон. Съветвам ви искрено да не го опитвате. Отвратителен е.