Понякога обичам да снимам хора по улиците без те да разбират. Разбира се, правя го от безопасно разстояние с голямо оптично приближение. Странно как обаче това бебе ме видя. Сигурна съм, че не гледаше към мен, нещо го е накарало да усети обектива като че ли. В такива моменти целият свят изчезва с изключение на двамата участници в диалога. В случая - аз и това дете. Ако се питате за какво точно говоря, спомнете си как се разминавате с някого, а погледите ви се срещат за секунда и някак си знаете, че между вас може да се получи нещо повече от разминаване. Нарочно не говоря за полове. Разбира се, в повечето положения оставате само с разминаването, с погледите и със спомена за тях - заради задръжките, насадени от обществото или от кой знае какво.

This entry was posted on събота, март 1st, 2008 at 19:51 and is filed under ordinary.