Днес е последният ден, който прекарвам в жилището ми. Преместих се да живея в Лозенец, апартаментът ми в Емил Марков беше неоправдано голям за само момиче като мен. Вече всичко е изнесено, опаковано, пренесено. Викнах отбрани приятели, с които едва ли не сме живели заедно в този апартамент. Пихме по малко водка, потъжихме заедно като в последния епизод на “Приятели”, сещахме се за разни интересни и не чак толкова интересни случки, на които апартаментът е станал неволен свидетел през годините. После се пощракахме като за довиждане с голите стени, а снимката отгоре е единствената, на която хора не присъстват. Оставям я тук, за да ми напомня гледката, която виждах всеки ден, когато ставах от сън.

This entry was posted on събота, април 12th, 2008 at 20:51 and is filed under social.