Днес е последният ден, който прекарвам в жилището ми. Преместих се да живея в Лозенец, апартаментът ми в Емил Марков беше неоправдано голям за само момиче като мен. Вече всичко е изнесено, опаковано, пренесено. Викнах отбрани приятели, с които едва ли не сме живели заедно в този апартамент. Пихме по малко водка, потъжихме заедно като в последния епизод на “Приятели”, сещахме се за разни интересни и не чак толкова интересни случки, на които апартаментът е станал неволен свидетел през годините. После се пощракахме като за довиждане с голите стени, а снимката отгоре е единствената, на която хора не присъстват. Оставям я тук, за да ми напомня гледката, която виждах всеки ден, когато ставах от сън.

Орязах леко снимката, та не е видно, но мястото е до църквата Св. Седмочисленици. Днес валя малко дъжд в центъра на града и няколко гълъба решиха да се изкъпят в локвата, която виждате. Всъщност те бяха повече на брой, но при вида на скромната ми снимачна техника най-ужасените плюха на ваната си и излетяха още мокри. По-смелите останаха и ето им награда - появиха се в интернет.

Ето това се казва находка! Хиляди благодарности на човека, който ми прати файла (да го наречем с нарицателното име Иван Иванов). За по-младите от вас ще поясня, че това е москвич 403, за който (когато бях малка) ми казваха, че е направен от каски на немски войници, но по-скоро е бил от немски танкове. Екземплярът от снимката е от Смолян и е в невероятно състояние - все едно излиза от конвейра. Свети, не каца - железен е. Иван сподели, че собственикът на колата го видял, докато я снимал и в резултат на това се усмихнал широко. Ами да беше снимал и него бе, Иване, моето момче!

Тези дни усилено се занимавам със сайта http://xnetbg.com/www/site/. Много страшни неща - подозренията ми в писмен вид. Разбира се, едва някаква част от тях, защото сайтът е повече от обширен. Но и само частица от написаното там да е вярно, ние сме в голяма опасност. Засега успявам да запазя хладнокръвие и мисля да отида на работа утре, както правя всеки ден. Очаквам нещо, но не зная точно какво. Утре е 7-мо число от месеца - вие можете да очаквате хубави неща, но само ако сте добри. Ако сте лоши, нищо няма да ви спаси.

Преди няколко дни подхванах тезата за София и нейната липса по отношение на идентичността й. Днес на работа размишлявахме за боклука на София - той си е повече от реален и е много като количество. Никой не го иска, но все трябва да отиде някъде.

Мислех си за Перник, един ужасен град, честно. Бяха ми изпратили статия, в която пишеше, че София щяла да бъде свързана с Перник с влак. Или метро, но то е горе-долу същото. Това едтествено се налага от местоработата на перничани. Да не казвам голяма дума, но сигурно 60% от работоспособните жители на Перник работят в София. И онзи лаф за електричката до Перник за тях е реалност и не виждат нищо смешно в него. представете си сега колко отпадъци дневно произвеждат тези 60%. А месечно? Вечер 60-те процента се връщат в Перник, по къщите си. Там е чисто и няма проблем с боклука. Когато обаче някой направи предложение перничаните да си вземат боклука, те не искат. Къде дават така, защото и аз искам.

Ще завърша с един разговор на Бойко Борисов с Бареков по бТВ. Бареков пита Бойко за боклука, а Бойко излиза с най-логичния контра-въпрос: “Вие, г-н Бареков, къде си изхвърляте боклука, като сте от Пловдив?”

Всичко, което искам, е равнопоставеност. Благодаря.