Някой някъде беше написал, че иска да колекционира метални фолиа-капачки на кисели млека. Марките на този продукт се увеличават с всеки изминал ден. То не бяха млеката на баба, на дядо, на майка ти… В кладенеца, според който всичко, което идва извън града е чисто, автентично и полезно, има още вода. Фолиото на селското кисело мляко го доказва. По моите лични и все по-избледняващи спомени, навремето киселото мляко, което се консумираше в провинцията, беше в буркани. Да, в стъклени буркани, запечатени с тънко лъскаво фолио. Марката май се носеще от релефа, нямше нищо печатано. Единствено в София киселото мляко се продаваше в пластмасова кофичка, която май не е изменила вида си много-много досега. Седя и си мисля, че на селското кисло мляко по би му отивало да се продава в буркани. Отново. А и предполагам, че произовдството на платмасови кофички замърсява доста. После идва фактът, че нямат обръщаемост. Накрая да спомена, че и никой не обръща внимание на събирането им с цел рециклиране.

Изгревът днес е чудесен. Синоптиците обещават градусите да са над 20. Блокът на снимката е любимият ми, видях го сниман тук (не че не го гледам всеки ден). Някъде по средата на снимката се суши или пази сянка родопско одеало. Приказно.

Винаги съм се чудела какво толкова му харесват на това списание. И продължавам да се чудя. Вярно - има добри смешки, но приложеното DVD към последния брой например, е много слабо. Не го казвам само аз - така се произнесоха и близки и приятели от силния пол.

Вчера се видях с г-н архитекта в магазина до нас. Купуваше си сол. Това не е шега - той наистина си беше купил килограм сол и нищо друго. Като го попитах за какво му е, ми каза, че ще пие текила. По случай националния празник утре. Не му повярвах. Впечатление ми направи мартеницата му - по червената опашка на главата си личеше, че е направена специално за него. Помолих да я снима и да ми изпрати снимка. За което благодаря. Щеше ми се един определен човек да беше направил специална мартеница и за мен, но уви.

Понякога обичам да снимам хора по улиците без те да разбират. Разбира се, правя го от безопасно разстояние с голямо оптично приближение. Странно как обаче това бебе ме видя. Сигурна съм, че не гледаше към мен, нещо го е накарало да усети обектива като че ли. В такива моменти целият свят изчезва с изключение на двамата участници в диалога. В случая - аз и това дете. Ако се питате за какво точно говоря, спомнете си как се разминавате с някого, а погледите ви се срещат за секунда и някак си знаете, че между вас може да се получи нещо повече от разминаване. Нарочно не говоря за полове. Разбира се, в повечето положения оставате само с разминаването, с погледите и със спомена за тях - заради задръжките, насадени от обществото или от кой знае какво.